Известно е, че цинкът влияе върху инфекции на дихателните пътища, като модулира антивирусния и антибактериалния имунитет. С оглед на възникналата пандемия от COVID-19, причинена от вируса SARS CoV 2, търсенето на потенциални защитни и терапевтични антивирусни стратеги, представлява особен и спешен интерес. Въпреки липсата на клинични данни, някои индикации предполагат, че регулирането на цинковия статус може да бъде от полза при COVID-19. Проведени in vitro експерименти показват, че Zn2+ притежава антивирусна активност чрез инхибиране на SARS CoV РНК полимеразата. Този ефект може да е в основата на терапевтичната ефективност на хлорохина, за който е известно, че действа като цинков йонофор. Косвени доказателства също показват, че Zn2+ може да намали активността на ангиотензин конвертиращия ензим 2 (ACE2), за който се знае, че е рецепторът за SARS CoV 2.
Подобрен антивирусен имунитет с помощта на цинка може да се получи и чрез регулирането на производството на интерферон-α и повишавайки антивирусната му активност.
Цинкът проявява и противовъзпалителна активност като инхибира NF-κB сигнализирането и модулира регулаторните Т-клетъчни функции като по този начин може да бъде ограничена цитокиновата буря при COVID-19. Подобреният цинков статус също така може да намали риска от бактериална коинфекция чрез подобряване на мукоцилиарния клирънс и бариерната функция на дихателния епител, както и чрез директните антибактериални ефекти срещу S. pneumoniae.
Цинковият статус е тясно свързан и с рисковите фактори за тежък COVID-19, включително стареене, имунна недостатъчност, затлъстяване, диабет и атеросклероза. Всичко това са известни рискови групи, при които се наблюдава недостиг на цинк. Следователно Zn може да притежава защитен ефект като превантивна и адювантна терапия на COVID-19 чрез намаляване на възпалението, подобряване на мукоцилиарния клирънс, предотвратяване на увреждането на белите дробове, предизвикано от машинната вентилация, както и чрез модулация на антивирусния и антибактериалния имунитет. Необходими са обаче допълнителни клинични и експериментални проучвания.
Zinc and respiratory tract infections: Perspectives for COVID‑19
ANATOLY V. SKALNY1,2*, LOTHAR RINK3*, OLGA P. AJSUVAKOVA2,4, MICHAEL ASCHNER1,5, VIKTOR A. GRITSENKO6, SVETLANA I. ALEKSEENKO7,8, ANDREY A. SVISTUNOV1, DEMETRIOS PETRAKIS9, DEMETRIOS A. SPANDIDOS10, JAN AASETH1,11, ARISTIDIS TSATSAKIS1,9 and ALEXEY A. TINKOV1,2,6*
1I.M. Sechenov First Moscow State Medical University (Sechenov University), 119146 Moscow. 2Yaroslavl State University, 150003 Yaroslavl, Russia; 3Institute of Immunology, Medical Faculty, RWTH Aachen University, D-52062 Aachen, Germany. 4Federal Research Centre of Biological Systems and Agro‑technologies of the Russian Academy of Sciences, 460000 Orenburg, Russia. 5Department of Molecular Pharmacology, Albert Einstein College of Medicine, Bronx, NY 10461, USA. 6Institute of Cellular and Intracellular Symbiosis, Russian Academy of Sciences, 460000 Orenburg. 7I.I. Mechnikov North‑Western State Medical University, 191015 St. Petersburg. 8K.A. Rauhfus Children’s City Multidisciplinary Clinical Center for High Medical Technologies, 191000 St. Petersburg, Russia; 9Center of Toxicology Science and Research, 10Laboratory of Clinical Virology, Medical School, University of Crete, 71409 Heraklion, Greece. 11Research Department, Innlandet Hospital Trust, 3159894 Brumunddal, Norway
INTERNATIONAL JOURNAL OF MOLECULAR MEDICINE,
DOI: 10.3892/ijmm.2020.4575